През последните няколко години все по – често чуваме диетолози и нутриционисти да говорят за важността на алкално – киселинния баланс (рН баланс) за здравето. Хипотезата на специалистите е, че поддържането на предимно алкална среда в организма допринася за вътрешната хомеостаза и редуцира риска от възпалителни процеси и развитие на различни заболявания. Един от най – големите аргументи в полза на това твърдение е, че повишената киселинност предоставя благоприятна среда за развитие на патогени и свободни радикали. Различни научни изследвания доказват, че рН балансът е ключов за здравословното състояние и лесно може да бъде регулиран чрез диетата. Данните сочат, че редовната консумация на алкализиращи храни предотвратява акумулирането на метаболитни отпадъци с висока киселинност.
Защо е важен алкално – киселинният баланс
Когато в организма постъпят хранителни вещества, те се разграждат до основни нутриенти, които се усвояват при храносмилането. По време на този процес в тялото се синтезира енергия под въздействие на комплексни биохимични реакции. След метаболизиране на храната в организма остават т.нар. метаболитни отпадъци. Известно е, че натрупването на тези отпадни вещества може да наруши алкално – киселинния баланс, тъй като самите те могат да бъдат киселинни, алкални или неутрални. В допълнение, храните, които консумираме също влияят върху рН, поради способността си да създават алкална или киселинна среда в стомашно – чревния тракт.
Всъщност, нивото на рН е показател за баланса между количеството постъпили и произведени в организма водородни йони и степента на неутрализирането и изхвърлянето им от тялото. Нарушаването на това крехко равновесие може да окаже негативно влияние върху всички органи и системи и развитието и прогресията на различни заболявания. Изследванията показват, че дори минимално повишаване на киселинността може да доведе до проблеми с костите и ставите, формиране на камъни в бъбреците, развитие на карциноми, влошаване на външния вид и др.
Нивото на рН е различно в различните витални системи в човешкия организъм, в зависимост от процесите, които протичат в тях. Храносмилателната система се отличава с висока киселинност, докато в кожата и отделителния тракт средата е предимно алкална. В същото време алкално – киселинният баланс на кръвта е константа, която трудно може да бъде повлияна от екзогенни фактори. Поради тази причина лекарите и учените са насочили вниманието си върху промените в рН нивото на урината.
Основи на алкалната диета
През годините множество тестове доказват, че диетата и стресът са два от факторите, които най – силно влияят върху алкално – киселинния баланс. Още при първите изследвания ясно се вижда, че консумацията на едни храни повишава киселинността на урината, докато приемът на други действа алкализиращо. В последствие учените потвърждават хипотезата, че голяма част от продуктите акумулират киселинни метаболитни отпадъци. В последствие специалистите разделят храните на две групи, според ефекта им върху нивата на рН.
Какво да ядете за алкализиране на тялото
Първото правило на алкалната диета е да се набляга на свежите плодове и зеленчуци. Видовете, богати на антиоксиданти (като боровинки, горски плодове, нар, грозде, ябълки, сливи, кейл, спанак, краставица) са за предпочитане. Други алкални храни са кисело мляко, кефир, бобови, соя, гъби. Желателно е в менюто да се включат студено – пресовани растителни масла, билкови чайове, подправки (без сол, синап и индийско орехче). Въпреки че звучи противоречиво, някои храни се отличават с висока киселинност преди консумация и алкализиращ ефект след прием. Такива са цитрусовите плодове, ябълковият оцет, Комбуча.
Храни, които повишават киселинността в тялото
Установено е, че почти всички животински и млечни продукти, яйца, много рибни видове и морски дарове създават киселинни прекурсори в организма. Освен това алкалната диета силно ограничава или напълно изключва приема на кофеин, алкохол, храни с изкуствени добавки, консерванти и оцветители, хляб и тестени изделия, захар, газирано.
Какви са ползите от алкалното хранене
Нарастващ брой клинични изследвания документират благотворното въздействие на алкалната диета за цялостното здраве, тонуса и енергийните нива. Според специалистите рН между 7,35 и 7,45 е оптимално за поддържане на хомеостаза и правилното протичане на биологичните процеси.
Понижен риск от остеопороза
Костите са най – големият минерален склад в човешкото тяло. Съдържащите се в тях минерали, особено алкални калциеви соли, се освобождават в организма в хода на костния метаболизъм. Това се случва в етапа на костна резорбция, когато специализирани костни клетки (остеокласти) разграждат костно вещество. Това е естествен процес, протичащ през целия живот, благодарение на който костите непрестанно се регенерират и възстановяват след фрактури и травми.
Както всеки друг процес в организма, костното ремоделиране се влияе от различни ендогенни и екзогенни фактори, сред които и нивото на рН. При продължително поддържане на висока киселинност остеокластите стават по – активни и процесът на костна резорбция се ускорява. В дългосрочен план това води до прогресивна загуба на костна маса и развитие на остеопороза. От друга страна, алкализирането на организма стимулира кост – формиращите клетки (остеобласти) и инхибира разграждането на костна тъкан.
Анти – туморен ефект
Според някои проучвания раковите клетки процъфтяват и се развиват по – интензивно в киселинна среда. От тук идва и хипотезата, че поддържането на алкално рН редуцира риска от развитие на карциноми и инхибира растежа на вече съществуващи такива.
Изследванията по темата са спорни, тъй като диетата не може да въздейства осезаемо върху кръвното рН. В същото време някои учени са забелязали, че алкализирането на тялото спомага клетъчната регенерация и влияе положително върху ензимната функция.
Оптимална гастро – интестинална функция
Нивото на киселинност в стомаха е изключително високо. Основните причини за това са две. От една страна киселините в стомаха унищожават бактериите и патогенните микроорганизми, попаднали в гастро – интестиналния тракт чрез храната. От друга страна храносмилателните сокове разграждат хранителните продукти до основни нутриенти и спомагат метаболизма. В същото време рН на стомашния епител е неутрално, с цел предотвратяване на увреждането на стомашната лигавица. Нарушаването на алкално – киселинното равновесие може да доведе до нарушения при храносмилането и дори язва.
Здрави бъбреци
Както вече споменахме, рН на урината е важен показател за алкално – киселинния баланс в тялото. Системното повишаване на киселинността в пикочо – половата система затруднява бъбречната функция и унищожаването на киселинните метаболити. В дългосрочен план това може да доведе до претоварване на бъбреците и натрупване на пикочо – киселинни камъни. Алкалната диета минимизира този риск и улеснява бъбречната дейност.
Заключение
Алкално – киселинното равновесие е жизненоважен за поддържане на баланса и здравето в организма. Освен чрез редуциране на приема на вредни храни и напитки, той може да бъде поддържан посредством придобиване на полезни хранителни навици и редуциране на нивата на стрес. Добавянето на Комбуча към ежедневното меню е лесна и бърза стъпка към възстановяване на рН баланса и подобряване на здравето. Ферментиралият чай се отличава с алкализиращ ефект и множество полезни свойства, за които можете да прочетете на нашия сайт!
Източници
Schwalfenberg GK. The alkaline diet: is there evidence that an alkaline pH diet benefits health? J Environ Public Health. 2012;2012:727630. doi: 10.1155/2012/727630. Epub 2011 Oct 12. PMID: 22013455; PMCID: PMC3195546.
Remer T. Influence of diet on acid-base balance. Seminars in Dialysis. 2000;13(4):221–226
Frassetto L, Banerjee T, Powe N, Sebastian A. Acid Balance, Dietary Acid Load, and Bone Effects-A Controversial Subject. Nutrients. 2018 Apr 21;10(4):517. doi: 10.3390/nu10040517. PMID: 29690515; PMCID: PMC5946302.
