Поддържането на алкално – киселинен баланс в организма е задължителен фактор за правилното функциониране на всички витални системи и органи и запазването на добро здравословно състояние. Този баланс изразява оптималното съотношение между алкалните и киселинни съединения в тялото. Въпреки че най – често говорим за общия алкално – киселинен баланс, е важно да уточним, че той е различен при различните биологични системи. Така например, стомахът е много киселинен – pH около 3,5, докато кръвта е с по – скоро алкално pH – от 7,35 до 7,45. Алкално – киселинният баланс на урината и слюнката може да варира, в зависимост от начина на живот и диетата. Нивото на pH на един здрав организъм варира между 6,8 – 7,4 pH.
Позовавайки се на всички тези данни и на факта, че киселинната среда е предпоставка за развитие на болестотворни процеси, много хора са привърженици на алкалната диета. Идеята, че храните и течностите които консумираме имат отношение към алкално – киселинния баланс никак не е нова. От друга страна, специалистите твърдят, че екзогенните фактори не влияят върху киселинността на кръвта и е почти невъзможно нейното pH да бъде променено. Въпреки това диетата въздейства директно върху алкално – киселинния баланс на урината и слюнката. Това е важно, тъй като бъбреците са основният орган, който балансира pH в тялото.
Как се определя степента на алкалност и киселинност
Преди да изясним защо киселинната среда е пагубна за тялото, трябва да уточним какво е pH. Терминът означава „потенциал на водород“ („potential of hydrogen”) и изразява концентрацията на водородни йони в разтвор. pH е мярка за киселинност или алкалност по скала от 0 до 14 и границите са както следва:
- От 0 до 6,9 – киселинна среда
- 7 – неутрална среда
- От 7,1 до 14 – алкална среда
Определянето на pH е много лесно – необходимо е само да разполагате с pH тест лентички. Обикновено те измерват pH на слюнката или урината. Най – доброто време за тестване е непосредствено след ставане сутрин. За целта зъбите не се мият и не се приемат течности, защото това ще доведе до неточен резултат. pH се променя през деня, затова някои специалисти препоръчват да измерите стойностите още 2 -3 пъти в рамките на деня. За точен резултат правете тестовете 1 час преди хранене или 2 часа след консумация на храна. Резултат около 7,0 идентифицира добър алкално – киселинен баланс. При изследване на урината, показанията трябва да са в диапазона 7,0 – 7,5. По – ниско pH е индикатор за повишаване на киселинността.
Както вече споменахме, различните системи поддържат различни стойности поради специфичните функции, които изпълняват.
Вредата от повишената киселинност
Твърде високата киселинност може да увеличи риска от рак, чернодробни проблеми и сърдечно-съдови заболявания. Диета, която включва консумация на много храни, произвеждащи киселина (като животински протеини, някои сирена и газирани напитки), може да причини повишена киселинност в урината, както и други отрицателни ефекти върху здравето. Това може да доведе до образуване на камъни в бъбреците и редица други проблеми.
Повишената киселинност също може да причини влошаване на здравето на костите и мускулите. Това е така, защото костите съдържат калций, който тялото използва за възстановяване на pH баланса на кръвта, когато стане прекалено кисел.
Когато бъбреците не могат да се справят с регулирането на киселинно-алкалния баланс, тялото задейства механизъм за балансиране на pH, чрез който започва да извлича калций от костите с цел да неутрализира повишената киселинност. В дългосрочен план това може да причини сериозни дефицити на минерала и да доведе до развитие на остеопороза. На същият принцип се извлича и глутамин от скелетните мускули. Дефицитът на веществото затруднява натрупването и поддържането на мускулна маса.
Повишаването на киселинността в организма се нарича ацидоза. Високата киселинност провокира възпаления, понижава имунитета и забавя клетъчната регенерация. Хората с ацидоза обикновено са много по – податливи на настинки и грип, страдат от кожни раздразнения, хронични заболявания, мускулни крампи, лош дъх, дисбаланс в чревната микрофлора, прекомерно потене, мигрена, проблеми на опорно – двигателния апарат и други. Системното понижаване на pH причинява затруднения в дейността на черния дроб, бъбреците и щитовидната жлеза. Това може да отключи редица други хронични и възпалителни състояния:
- Сърдечно – съдови заболявания
- Диабет
- Хронични инфекции
- Невродегенеративни болести, Алцхаймер, деменция
- Нарушения на опорно – двигателната система: артрит, остеопороза, остеоартрит
- Затлъстяване
- Дихателни проблеми
- Алергии
- Преждевременно състаряване и тн.
Причини за алкално – киселинен дисбаланс
Установено е, че има фактори, които оказват негативен ефект върху алкално – киселинния баланс и повишават киселинността в организма:
- Инфекции – наличието на инфекции създава по – киселинна среда в организма. Това, от своя страна, прави тялото по – уязвимо на агресори , причинявайки порочен кръг.
- Наличие на токсини – токсичните вещества, които постъпват в организма през въздуха, околната среда, храната, медикаментите, почистващите препарати, водата и тн. повишават киселинността.
- Стрес – хроничният стрес води до постоянно секретиране на стресови хормони. Това повишава възпаленията в организма и понижава pH.
- Плитко дишане – хроничният стрес и забързаното ежедневие водят до бързо и плитко дишане, а понякога и до задържане на дъха. Това ограничава притока на кислород в тялото. Кислородът алкализира кръвта и осигурява правилното функциониране на клетките. Влошеният приток на кислород води до по – висока киселинност.
- Киселинна диета – консумацията на киселинни храни има пряко влияние върху общия алкално – киселинен баланс. Такива са захарта, рафинираните брашна, солта, транс мазнините, пържените продукти, месото, млечните продукти, алкохола и кофеина.
Бъбреците и киселинните храни
Независимо от твърдението, че храната не оказва влияние върху pH нивото на кръвта, много хора решават да преминат към алкална диета. Това се дължи на факта, че киселинните храни понижават pH на слюнката и урината. Дали дадена храна е киселинна или алкална се определя не от pH-то ѝ преди консумация, а от нивото ѝ на PRAL (потенциално натоварване на урината с киселина).
Този параметър отчита количеството киселини, които бъбреците трябва да преработят в следствие на храносмилането на конкретната храна. Учените са установили, че приемът на храни с висок PRAL води до понижаване на pH на слюнката и урината. Обратно, продуктите с нисък PRAL повишават pH на слюнката и урината, тоест ги алкализират.
Всичко това означава, че консумацията на алкализиращи храни и напитки оказва благоприятен ефект върху общото pH на организма и да редуцира развитието на неблагоприятни състояния.
Очаквайте следващата част на статията, в която ще обсъдим спецификите на алкалната диета и ще ви дадем практични насоки за алкализиране на тялото.
