Чаят е втората най-често употребявана напитка в света, след водата. Има много разнообразни начини за приготвяне и консумация: с мляко, със захар, с масло, със сол, чист, като допълнение към закуски и сладкиши, след хранене, на гладен стомах, а дори и ферментирал. Независимо от вкусовите предпочитания обаче, чаят се е превърнал в неразривна част от ежедневието на милиони хора по цял свят.
Накратко за чая
По нашите географски ширини, както и в други страни, е прието названието „чай“ да се използва за всяка билкова запарка, която притежава ползи за здравето. В този смисъл, чай може да се приготвя от всички части на голяма част от растенията (корени, листа, , цветове, плодове, дори дръжки) с цел лечение, успокоение, ободряване, успиване, сваляне на напрежението и т.н.
Традиционно, чаят е напитка, направена от листата на едноименния вечнозелен чаен храст (Camellia sinensis). За приготвяне на инфузията се използват сушени или пресни, а понякога и ферментирали чаени листа. Според метода по който се обработват, чаените видове биват бял, жълт, зелен, черен, оолонг и пу-ер. Всяка разновидност съдържа различно количество кофеин и притежава изразени ободряващи свойства.
Първоначално чаят се е използвал като лечебно средство, но с течение на времето се е пренесъл в ежедневието на хората. В Китай чаят е познат от хилядолетия, докато в Европа бива пренесен едва през 17-ти век. От тогава насам се е превърнал в една от най-предпочитаните напитки за милиони хора. В наши дни различните народи са развили специфични ритуали за консумация на чай, които са се внедрили в културните и социалните им обичаи. По-долу ще ви представим някои от най – емблематичните и интересни подходи за сервиране на тази ароматна напитка.
Британски следобеден чай
Навярно сте чували за типичния за островитяните „чай в 5 часа“. Няма да сбъркаме ако кажем, че това е нацията, която бива най-тясно асоциирана с европейската чаена култура. Емблематичната традиция за пиене на чай в следобедните часове се свързва с Кралица Катарина де Браганса от Португалия, съпруга на крал Чарлз II. Смята се, че именно тя е въвела обичая за сервиране на следобеден чай, придружен от лека закуска, заради прекалено дългия интервал между обедното и вечерното хранене. Следвайки примера ѝ, тогавашните аристократи превърнали следобедния чай в пословична традиция.
Ако някога бъдете поканени на чаша следобеден чай непременно бъдете точни! Очаквайте чаят да бъде сервиран с мини сандвичи, характерните английски хлебчета (скоунс) със сладко и сметана и дребни сладки или сладкиши. Не е необходимо да изчаквате да бъде сервирано на всички, за да пиете чай. Етикетът предполага, че ще изпиете най-много 3 чаши чай, а добрите маниери подсказват да придържате чинийката под чашата чай, докато я поднасяте към устата си. В миналото домакинята предварително е записвала вкусовите предпочитания на гостите си, за да сервира идеалната чаша чай на всеки! В наши дни такива церемонии се извършват само по специални поводи и много често се състоят в специални зали на изискани хотели.
Купа тибетски чай с масло
Най-популярният начин за пиене на чай в Тибет е с масло от як и сол. Традиционната напитка е неразривна част от ежедневното меню и непременно се сервира на гостите. Приготвя се от сварен пу-ер чай, който се смесва със затоплено мляко от як. В традиционна дървена купа се слага масло от як и сол, които се заливат със затопленото яково мляко и чаената инфузия. След като всички съставки се разбъркат добре в дървения съд, сместа може да се затопли още веднъж, за да се хомогенизира. Изработката и декорациите на типичните чаени купички ги превръщат в произведения на изкуството. Според украсата и материала им може да се разбере социалния статус на домакините.
Ако ви се случи да гостувате на тибетци, непременно съблюдавайте следните правила:
- Чаят се отпива на малки глътки и никога не се изпива наведнъж.
- Чашата ви ще бъде допълвана след всяка глътка, затова ако не желаете повече чай просто поставете ръка върху чашата или спрете да пиете.
- Недоизпитият чай на тръгване се смята за благопожелание за среща в бъдеще.
Марокански ментов чай
Чаят е неразривна част от ежедневието и на мароканския народ. Тъй като храстът не вирее там, Мароко e един от най-големите вносители на зелен чай от Китай. Характерният туарегски чай е интересен бленд от зелен чай и мента, подсладен с много захар. Сервирането на ментов чай е знак на гостоприемство. Ако откажете покана за чай, това се смята за крайна грубост!
Мароканският ментов чай се поднася три пъти, като всеки път инфузията е различна. Според някои предания всяка чаша носи дълбоко значение – първата изразява живота, втората любовта, а третата смъртта/ старостта. Ритуалът изисква отделяне на доста време и обикновено се превръща в социално събитие. Докато домакинът подготвя всяка следваща запарка, гостите общуват помежду си.
Първоначално чаените листа се измиват с малко количество вряла вода, която се изхвърля, за да се премахне горчивината. След това зеленият чай се залива с вряла вода. Свежата мента се размачква с ръка, за да се освободи ароматът ѝ. Силно подсладеният чай се сервира в малки, красиво украсени стъклени чашки от голяма височина. По този начин в чашата се образува богата пяна.
Индийски масала чай
Индия е едновременно колосален производител, износител и потребител на чай. Ободряващата напитка е един от символите на индийската култура. Въпреки че всеки регион от страната има собствени вариации на чаената напитка, най-разпространеният и емблематичен чай е Масала.
Масала се приготвя от листа силен черен чай, подправки и прясно мляко, подсладени със захар. Няма една универсална рецепта за направата на напитката, тъй като всеки дом има собствена уникална рецепта. Все пак, типични подправки в масала са: канела, кардамон, черен пипер, джинджифил, звездовиден анасон, карамфил, индийско орехче, ванилия и др. Най-лесният метод за приготвяне на чая е чрез смесване на равни части мляко и вода, в които черният чай и подправките се варят на слаб огън. Някои предпочитат по-слаба инфузия и свалят сместа от огъня веднага след като заври, докато други хора го оставят да ври известно време. Масала се сервира за гости, приготвя се на улицата, поднася се в магазини и изобщо е важен елемент от ежедневните ритуали на индийците.
Аржентинската Йерба/Ерва Мате
Ерва Мате, или „напитка на боговете“, е националната напитка на Аржентина. Приготвя се от едноименното растение и е емблематичен за местната култура. Традиционно чаят се пие от куха кратунка, в която сушените листа се накисват. Листата остават в съда през цялото време, а течността се всмуква през метална сламка, завършваща с цедка в долната си част. Специфичната сламка се нарича бомбиля и традиционно за изработката ѝ се използва сребро. Характерното за чая от мате е, че когато се пие в компания, той задължително се споделя.
Ако ви се случи да споделяте мате внимавайте в изказа си – „благодаря“ се приема като отказ за включване в ритуала, което е крайно обидно за местните. Друг деликатен момент е разбъркването на напитката. Всъщност, тя изобщо не бива да се бърка! Това би показало, че се съмнявате в способностите на домакина да приготви чая.
След като вече научихте някои интересни чаени традиции, можете да експериментирате и да разнообразите собствения си чаен обичай. Ние ви приканваме да опитате Комбуча! Тя е още един начин да се възползвате от незаменимите ползи на чаените листа и да се освежите. Разгледайте всички Комбуча вкусове в тук!
