Още в Античността, Хипократ е заявил, че всички здравословни проблеми се зараждат в червата. Изглежда, че в последно време хората започват да преоткриват тази истина. През последните години все по – често чуваме да се говори за стомашно – чревното здраве и важността на балансираната микрофлора. В същото време статистическите данни показват, че сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за смъртност в световен план. Най – тъжното в тази статистика е факта, че по – голямата част от смъртните случаи могат да бъдат предотвратени с промени в начина на живот и хранителните навици.
Но каква е връзката между тези две тенденции?
Изглежда, че все повече проучвания изследват връзката между нарушенията в баланса на чревния микробиом и потенциалните вреди за тялото. Според изследванията, бактериалният дисбаланс може да окаже влияние върху множество състояния, в т.ч. артрит, затлъстяване, депресия. В допълнение, някои проучвания демонстрират връзка между състоянието на чревната микрофлора и сърдечносъдовото здраве. Данните сочат, че биохимични процеси, свързани с чревните бактерии се асоциират с повишен риск от сърдечна недостатъчност, атеросклероза, инфаркт, инсулт.
Въпреки че резултатите от проведените досега изследвания не идентифицират точния механизъм, по който това се случва, подобряването на здравето на чревния микробиом винаги е добра идея.
Чревният микробиом и здравето
Микробиомът представлява генетичната информация на всички микроорганизми, които населяват гастроинтестиналния тракт. Основната част от тези микроорганизми са бактерии, като при средностатистическия човек те наброяват около 38 трилиона. Другите елементи на микробиома са гъбички, вируси и протозои, като гените на всички микроорганизми, населяващи чревния микробиом е с около 200 пъти повече от броя на гените в човешкия микробиом.
Известно е, че в червата живеят около 1,000 вида бактерии, като всеки от тях изпълнява специфична функция. Бактериите, които населяват чревния микробиом са жизнено необходими за поддържането на оптимално балансирано здравословно състояние. Може да се каже, че те функционират заедно като самостоятелен орган, който участва във всички биохимични процеси в организма и има основополагаща роля в поддържането на здравето.
С течение на времето микробиомът е станал толкова важен, че на практика е почти невъзможно да живеем без него. Микрофлората е с нас от самото ни раждане и с течение на времето се обогатява и обогатява. Смята се, че разнообразната микрофлора е признак за добро здраве. Колкото повече видове пробиотици (полезни бактерии) населяват червата ви, толкова по – добре.
Полезните бактерии насърчават нормалните функции на храносмилателната система и помагат на тялото да се предпази от нашественици. Патогенните микроорганизми от своя страна, смущават здравето на храносмилателния тракт и по този начин засягат състоянието на много други органи и системи. Ако те вземат превес над естествената микрофлора, в тялото настъпва дисбиоза и започват да се развиват болестотворни процеси.
Функции на чревния микробиом
Когато говорим за здрав микробиом, имаме предвид, че съществува баланс между полезните и патогенните бактерии, които населяват стомашно – чревния тракт. Здравият микробиом:
- Подобрява храносмилането
- Участва в метаболизма и обмяната на веществата
- Регулира дейността на имунната система
- Спомага мозъчното здраве и когнитивните функции
- Балансира нервната система
- Допринася за здравето на храносмилателния тракт
- Влияе върху сърдечното здраве
- Участва в производството на ценни витамини, аминокиселини и други
Освен прекия си ефект върху храносмилането, чревният микробиом има директно влияние и върху имунитета. Все пак над 2/3 от активните имунни клетки живеят в червата. Тези клетки отговарят за възпалителния отговор в целия организъм при наличие на агресор. Установено е, че влошеното състояние на чревната микрофлора има отрицателно влияние върху функционирането на имунната система.
Дисбиозата понижава имунитета и прави организма по – податлив на външни атаки. Още повече, пробиотичният дефицит може да доведе до нарушения в пропускливостта на чревната мукоза (лигавица). Това затруднява обмяната на веществата и компрометира здравето на всички биологични системи и витални органи.
Червата и сърдечно-съдовото здраве
През последните няколко години все по – голям брой проучвания потвърждават връзката между нарушеното здраве на чревния микробиом и развитието на сърдечно-съдови заболявания. Една от предпоставките за развитие на сърдечни болести е нарушеното чревно здраве. Когато настъпи възпалителен процес в червата, пропускливостта на чревната мембрана се увеличава и през нея започват да преминават големи необработени молекули от вещества, които принципно не бива да навлизат в кръвообращението.
Веднъж попаднали в кръвния поток, тези субстанции (включително химикали, произведени от патогенни чревни бактерии) причиняват възпаления на местата, където попаднат. Пътувайки чрез кръвта, тези провъзпалителни вещества могат да увредят кръвоносната система. Когато възпалението засегне кръвоносните съдове, те губят естествената си еластичност. Това нарушава клетъчните им функции и предразполага към натрупване на плаки и развитие на атеросклероза.
Голяма част от изследванията се фокусират именно върху възпалителен маркер триметиламин – Н – оксид (TMAO). Оказва се, че определени бактерии в чревния микробиом преобразуват холина и Л – карнитина от червеното месо и други животински продукти в ТМАО. Данните сочат, че повишените нива на TMAO се свързват с 62% по – висок риск от инфаркт и инсулт. Освен това, повишените стойности на този маркер са показател за увеличен риск от смърт като цяло.
В същото време, изследване с лабораторни мишки, страдащи от атеросклероза, установява, че животните се повлияват добре от прием на полезни пробиотични бактерии, които използват ТМАО като храна. Според резултатите, консумацията на тези бактерии води до редуциране на количеството атеросклеротични плаки.
Други рискови фактори
Състоянието на чревния микробиом е само един от факторите, които застрашават сърдечно-съдовото здраве. Други негативни фактори са:
- Наднормено тегло и затлъстяване
- Липса на редовна физическа активност
- Консумация на вредни храни и напитки
- Тютюнопушене
- Фамилна обремененост
Ясно е, че за да се минимизира шансът от развитие на кардиоваскуларни заболявания трябва да се работи осъзнато върху рисковите фактори, които зависят от нас. Всички знаем, че редовната физическа активност е задължителна за поддържане на тонуса и общото здраве. Що се отнася до диетата и хранителните навици, освен че се отразяват на сърцето, те влияят и върху здравето на чревния микробиом.
Всъщност, храната е най-доброто средство, чрез което лесно можем да регулираме състоянието на чревната микрофлора и да поддържаме оптимално телесно тегло. Още повече, пробиотиците и състоянието на микробиома са пряко свързани с диетата и физическото състояние. Това означава, че поддържането на здрава микрофлора има комплексно влияние върху сърдечно-съдовото здраве. От една страна противодейства производството на вредни вещества, а от друга влияе положително върху телесното тегло.
Следващият път ще поговорим за грижата за чревния микробиом. Ще обсъдим важността на пробиотиците и пребиотиците и ще ви дадем насоки за поддържане на здрава микрофлора. Редуцирането на рисковите фактори е първата стъпка към сърдечносъдовото здраве. Следете блога ни за продължението!
