Нашият микробиом представлява разнообразна общност от микроскопични организми, която включва бактерии, гъбички и вируси, които живеят както в нашето тяло, така и извън него. Някои от тези микроорганизми оказват положително влияние върху здравето, докато други могат да предизвикат различни здравословни проблеми.
Дисбиозата е състояние, при което лошите бактерии в организма надвишават добрите. Това може да доведе до редица негативни последици, включително увеличен риск от затлъстяване, психични разстройства, стомашно-чревни проблеми, акне, умора и други здравословни проблеми.
Екосистемата на микробиома може да бъде повлияна от различни фактори като генетика, географско местоположение, прием на лекарства, хирургически интервенции, излагане на замърсяване и начин на живот. В последно време изследванията показват, че микробиомът, особено чревният микробиом, играе важна роля и в диагностиката и лечението на някои видове рак.
Какво представлява чревният микробиом?
Микробиомът е съвкупност от множество микробни екосистеми в човешкото тяло, всяка от които има уникален набор от микробни видове. Тези микроорганизми взаимодействат по сложни начини, което може да повлияе на различни системи в тялото и на общото здраве и благосъстояние на човека.
Чревният микробиом е най-изследваната и разнообразна екосистема, съдържаща трилиони микроорганизми. Микробиомът изпълнява много функции, включително:
- Храносмилане: Помага за разграждането на храната.
- Метаболизъм: Участва в обмена на хранителни вещества.
- Усвояване на хранителни вещества: Подобрява абсорбцията на витамини и минерали.
- Регулиране на имунната система: Подкрепя защитните механизми на организма.
- Производство на хормони и невротрансмитери: Влияе на настроението и стреса.
- Синтез на витамини: Произвежда витамини, важни за здравето.
- Поддържане на структурната цялост на чревната лигавица: Осигурява здравина на чревната стена.
За да поддържате здрав микробиом е важно да водите здравословен начин на живот. Това включва редовна физическа активност, намаляване на стреса, достатъчно сън и балансирана диета, която е богата на фибри, пребиотици и пробиотици. Също така е добре да ограничите употребата на лекарства като антибиотици, антидепресанти, нестероидни противовъзпалителни средства и инхибитори на протонната помпа, освен ако не са абсолютно необходими, тъй като те могат да предизвикат дисбиоза — нарушение на баланса на микроорганизмите в червата.
Влияние на микробиома върху развитието на рак
Изследванията за връзката между дисбаланса на микробиома и рака са в активен етап. Все повече доказателства показват, че дисбиозата може да увеличи риска от развитие на определени видове рак. Това се случва чрез различни механизми, основният от които е влиянието на дисбиозата върху системното възпаление и регулацията на имунната система.
Дисбиозата може да доведе до повишена пропускливост на чревната лигавица, което позволява на токсини и патогенни микроорганизми да преминават в кръвния поток. Този процес може да предизвика системен възпалителен отговор. Възпалението, от своя страна, причинява оксидативен стрес, който увеличава риска от увреждане на ДНК и генетични мутации, водещи до трансформирането на нормалните клетки в ракови. Дисбиозата също така нарушава клетъчните механизми, контролиращи растежа и деленето на клетките, което може да затрудни тялото в справянето с анормални клетки – процес, известен като апоптоза.
Нарушенията в микробиома могат да повишат производството на определени хормони и метаболити, които също увеличават риска от рак. Бактериалните метаболити се произвеждат, когато микробите разграждат различни хранителни вещества. Някои бактериални метаболити като хетероциклични амини, нитрозамини, литохолева киселина и дезоксихолева киселина, могат да повишат възпалителните процеси, да предизвикат увреждане на ДНК и да увеличат риска от канцерогенеза.
Ролята на микробиома в ефикасността на лечението на рак
Изследванията на чревния микробиом се фокусират върху неговото влияние върху отговора на лечението на рак, особено по отношение на ефикасността и токсичността на химиотерапевтичните и имунотерапевтичните методи.
Научни проучвания показват, че съставът на микробите в червата може да играе ключова роля в начина, по който имунната система реагира на раковите клетки и в способността на организма да понася лечението. Хората с здрав микробиомен профил често показват по-добри резултати от лечението. Те реагират по-добре на терапията, имат по-малко странични ефекти и показват подобрено общо състояние в сравнение с пациенти с дисбаланс в микробиома.
Прилагането на химиотерапия и имунотерапия често включва употребата на антибиотици и стероиди, предназначени да облекчат страничните ефекти от лечението. Въпреки това, тези лекарства могат да предизвикат дисбиоза, което увеличава страничните ефекти и потенциално влошава състоянието. Изследователите активно търсят начини за модулиране на микробиома с цел подобряване на терапевтичния отговор на пациентите.
В момента се проучват различни стратегии в това отношение, включително:
- Диетични интервенции: Промените в хранителния режим могат да подпомогнат растежа на полезни бактерии.
- Пре- и пробиотични добавки: Включването на специфични пробиотици и пребиотици, които могат да подобрят здравето на микробиома.
- Трансплантация на фекална микробиота (FMT): Тази процедура включва прехвърляне на фекална материя от пациент с добър микробиомен профил, който е реагирал положително на лечението на рак, в стомашно-чревния тракт на пациент, подложен на рак. Целта е да се възстанови здравият микробиом и да се подобри реакцията на лечението.
В бъдеще се очаква, че тези интервенции ще доведат до създаването на персонализирани терапии, които ще подобрят резултатите от лечението и качеството на живот на пациентите с рак.
Пробиотици, пребиотици и превенция на рак
Пре- и пробиотиците играят важна роля в модифицирането на риска от рак и поддържането на здравето на чревния микробиом. Пробиотиците представляват живи микроорганизми, които спомагат за поддържане на баланса в чревната флора. Те могат да бъдат получени от различни хранителни източници, включително ферментирали храни като кисело зеле, кисело мляко, комбуча, кефир и кимчи. Също така, пробиотиците се предлагат и под формата на добавки, които могат да бъдат хапчета, капсули, прахове или напитки.
Някои от най-изследваните пробиотични щамове, показващи полезни ефекти при ракови заболявания, включват:
- Lactobacillus acidophilus
- Streptococcus
- Bifidobacterium
- Propionibacterium
- Enterococcus
- Полезни дрожди като Saccharomyces boulardii
Пребиотиците, от своя страна, са несмилаеми растителни фибри, които служат за „храна“ на пробиотичните микроорганизми, подпомагайки тяхното размножаване и активност. Някои примери за пребиотици включват:
- Инулин, който се намира в храни като лук, чесън, корен от цикория, аспержи и йерусалимски артишок
- Галактоолигозахариди, които се съдържат в храни като нахут, леща, ядки и някои млечни продукти
- Фруктоолигозахариди, присъстващи в хранителни продукти като чесън, лук, банани и някои зърнени храни
Все повече изследвания показват, че пре- и пробиотиците могат да помогнат за намаляване на риска от рак. Те демонстрират способността да:
- Намаляват пролиферацията на ракови клетки
- Провокират апоптоза (програмирана клетъчна смърт) в раковите клетки
- Намаляват възпалението
- Произвеждат съединения като късоверижни мастни киселини (SCFA), които притежават противоракови свойства спрямо определени канцерогени и токсични вещества в червата.
Препоръка за консумация на комбуча
Комбуча е ферментирала напитка, която съдържа пробиотици и може да бъде чудесен начин за добавяне на полезни микроорганизми към вашата диета. Препоръчва се да се започне с малки количества, например около 120-240 мл на ден, за да се наблюдава как организмът реагира на тази ферментирала напитка. Постепенно можете да увеличите количеството до 500 мл на ден, в зависимост от индивидуалната толерантност. Комбуча може да допълни вашия хранителен режим и да подпомогне здравето на червата, което е особено важно в контекста на превенцията на рак.
Източници:
- Al Bander, Z., Nitert, M. D., Mousa, A., & Naderpoor, N. (2020). The Gut Microbiota and Inflammation: An Overview. International Journal of Environmental Research and Public Health, 17(20). https://doi.org/10.3390/ijerph17207618
- Asseri, A. H., Bakhsh, T., Abuzahrah, S. S., Ali, S., & Rather, I. A. (2023). The gut dysbiosis-cancer axis: illuminating novel insights and implications for clinical practice. Frontiers in Pharmacology, 14, 1208044. https://doi.org/10.3389/fphar.2023.1208044
- Górska, A., Przystupski, D., Niemczura, M. J., & Kulbacka, J. (2019). Probiotic Bacteria: A Promising Tool in Cancer Prevention and Therapy. Current Microbiology, 76(8), 939–949. https://doi.org/10.1007/s00284-019-01679-8
- Greten, F. R., & Grivennikov, S. I. (2019). Inflammation and Cancer: Triggers, Mechanisms, and Consequences. Immunity, 51(1), 27–41. https://doi.org/10.1016/j.immuni.2019.06.025
- Gupta, V. K., Paul, S., & Dutta, C. (2017). Geography, Ethnicity or Subsistence-Specific
- Variations in Human Microbiome Composition and Diversity. Frontiers in Microbiology, 8. https://doi.org/10.3389/fmicb.2017.01162
- Kannan, S., Vimal, J., & Himal, I. (2020). Role of microbial dysbiosis in carcinogenesis & cancer therapies. Indian Journal of Medical Research, 152(6), 553. https://doi.org/10.4103/ijmr.ijmr_1026_18
