Синдромът на ленивите черва, известен още като бавен транзитен запек е състояние, при което се наблюдава забавено движение на храната през храносмилателната система, основно поради намалена подвижност на дебелото черво. Това е форма на функционален запек, при която няма ясно определена причина за настъпването му. Други форми на функционален запек включват нормален транзитен запек и нарушение на дефекацията. Нормалният транзитен запек възниква, когато храносмилателната система функционира нормално и отпадъците се движат с нормална скорост, но може да възникнат затруднения при изхождането. Разстройството на дефекацията се определя като неспособност да се изпразни съдържанието на ректума въпреки усилията.
Дебелото черво прехвърля отпадъците от тънките черва към ректума чрез процес, наречен перисталтика. Това е ритмични, мускулни съкращения на стените на червата, които се контролират от нервната система на храносмилателната система. Ентералната нервна система е част от нервната система, която управлява функциите на храносмилателната система.
Синдромът на ленивите черва се включва в обхвата на хроничния запек, който се характеризира с редки червени движения (по-малко от три пъти на седмица) поради затруднения при изхождане. Хроничният запек обикновено продължава няколко седмици или повече.
Нарушения при дефекация
Голяма част от формите на функционален запек се свързват с нарушения при дефекацията. Процесът на дефекация изисква координирани мускулни движения в тазовото дъно. Тези мускули, включително аналният сфинктер, трябва да се отпуснат в точния момент, за да , за да можете да изпълните акта на дефекацията без проблеми. Ако страдате от този вид запек, може да усетите желание да отидете на тоалетна, но да ви е трудно да осъществите дефекацията. При този тип запек може да се усети и болка.
Вероятно имате този проблем, ако:
- Прекарвате много време в тоалетната, напъвайки се и усилено се опитвате да стимулирате дефекацията
- Използвате пръстите си, за да изкарате изпражненията или използвате често клизми
- Откривате, че лаксативите или добавките с фибри не облекчават вашия запек
Хората с този вид запек често имат проблеми като хемороиди, фисури (пукнатини около ануса) и твърди изпражнения. Тези проблеми изискват лечение, тъй като могат да доведат до усложнения и да причинят още по-болезнени усещания.
Не е напълно ясно какво причинява този вид запек, но често се използват поведенчески и релаксационни техники за лечение на симптомите.
Какво причинява синдрома на ленивите черва?
Синдромът на ленивите черва може да бъде предизвикан от няколко фактора, които се разделят на такива, които директно влияят върху състоянието и такива, които го провокират косвено.
Директните причини включват аномалии в чревната нервна система, които водят до намалена или блокирана перисталтика. Например, рядко срещана причина е вроденото състояние на болестта на Хиршпрунг, при което липсват нервни клетки, необходими за нормалната перисталтика на мускулите в дебелото черво. Запушването на червата (например поради тумор), увреждането на аналните мускули и нездравословни навици при дефекация (като забавяне на изхождането) също могат директно да влияят на функционирането на червата и да доведат до синдром на ленивите черва.
Индиректните причини включват медицински състояния, които непряко засягат червата, но водят до синдром на ленивите черва. Това могат да бъдат хранителни разстройства като анорексия или булимия, хипотиреоидизъм, синдром на раздразнените черва и деменция. Други причини включват дисфункция на тазовото дъно и употребата на определени лекарства, като опиоиди и продължителна употреба на стимулиращи лаксативи. Такива лаксативи стимулират перисталтиката, за да помогнат на червата да се движат. При продължителна употреба обаче, организмът може да стане зависим от тях и да не може да задвижва перисталтиката без тях.
Какви са признаците и симптомите на синдрома на лениви черва?
Синдромът на ленивите черва се характеризира с намалено честота на дефекацията: по-малко от три пъти седмично. Хората, които страдат от този синдром, често се сблъскват с трудности при изхождането на твърди изпражнения, което предизвиква напрежение и болка при дефекацията. Това често е и причина за наличието на хемороиди – възпалени вени в долната част на ректума и ануса.
Други симптоми на синдрома на ленивите черва включват:
- уплътняване на корема и/или усещане за болка,
- гадене и невъзможност за контрол на дефекационните движения
- намален апетит,
- наличие на кръв в изпражненията,
- диария.
Как се диагностицира синдромът на ленивите черва?
Синдромът на ленивите черва обикновено се диагностицира от медицински специалист след задълбочена оценка на признаците, симптомите и медицинската история на пациента. Диагнозата се установява след преглед за проверка на евентуални аномалии на ректума, ануса и мускулите на тазовото дъно. Преди да се продължи с по-нататъшна диагностика, на пациента може да бъде препоръчан специфичен хранителен план, прием на хранителни добавки с диетични фибри или лаксативи, за да се облекчи запека. Ако състоянието не се повлияе, могат да се извършат допълнителни изследвания.
За подкрепа на диагностиката могат да бъдат извършени допълнителни тестове като кръвен тест и проба от изпражненията. За откриване на всякакви аномалии в храносмилателния тракт, могат да бъдат използвани методи на образна диагностика като абдоминална рентгенова снимка, ултразвук и колоноскопия.
Специализирани техники като бариеви рентгенографии и изследвания на транзита на дебелото черво могат също да бъдат приложени за по-детайлно изследване на функционирането на стомашно-чревната система. Ако резултатите от тези тестове са нормални, а преминаването на изпражненията през дебелото черво е забавено, пациентът може да бъде диагностициран със синдром на ленивите черва.
Как се лекува синдромът на лениви черва?
Лечението на синдрома на лениви черва обикновено се състои от комбинация от промени в начина на живот и прилагане на различни медицински терапии. Често лечението се насочва към основната причина за синдрома на лениви черва, като например лечение на хипотиреоидизъм. Много възможности за лечение са насочени и към облекчаване на хроничния запек, който е пряк резултат от наличието на състоянието.
Промените в начина на живот могат да включват леки упражнения за подобряване на перисталтиката и кръвообращението — по този начин се увеличава подвижността на червата и се облекчава запека. Специфични движения, като клякането например, също могат да бъдат изпробвани като средство за улесняване на освобождаването на червата.
Диетичните промени, като увеличаване на приема на вода и пробиотици и ограничаването на млечните продукти, кофеина и силно преработените храни, могат да бъдат ефективно лечение за синдром на ленивите черва и хроничен запек. Приемът на фибри трябва да се предприема след консултация с медицински специалист, тъй като твърде голямото или твърде малкото им количество може да допринесе за задълбочаване на проблема.
По време на лечението обикновено се препоръчва ограничаване на употребата на стимулиращи лаксативи. Вместо това могат да се използват осмотични лаксативи (например глицеринови супозитории и клизми) като средство за стимулиране на движението на червата.
Кои са най-важните факти, които трябва да знаете за синдрома на лениви черва?
Синдромът на ленивите черва е състояние, характеризиращо се с бавно движение на храната през храносмилателната система, обикновено поради намалената подвижност на дебелото черво. Синдромът може да се провокира от преки и косвени фактори, които могат да доведат до поява на симптоми на запек. Синдромът на ленивите черва обикновено се диагностицира от медицински специалист след изследване на признаците, симптомите и медицинската история на индивида. Физически прегледи, техники за образна диагностика и проби от кръв и изпражнения също могат да бъдат взети в подкрепа на диагнозата.
Лечението на симптомите на синдромa обикновено се състои от комбинация от нефармакологични и фармакологични терапевтични средства. Симптомите на синдрома на ленивите черва могат да бъдат управлявани ефективно в зависимост от тяхната тежест и основната причина, която е провокирала състоянието.
