Чревната микробиота е съставена от стотици видове бактериални щамове и милиони бактериални клетки. Въпреки че са „чужди“ за човешкото тяло, всички тези микроорганизми съжителстват с нас от милиони години и са се превърнали в неразривна част от вътрешната ни среда. Те еволюират заедно с нас и се нагаждат според начина ни на живот. Освен това с времето са придобили такава значимост за човешкото здраве, че практически не бихме могли да живеем без тях.
Малко по малко чревният микробиом е придобил статус на орган с редица важни функции. Полезните бактериални щамове участват не само в храносмилането и метаболизма. Те въздействат върху дейността на имунната система, влияят върху сърдечносъдовото и менталното здраве, а през последните години се открояват и като самостоятелен ендокринен орган. Това означава, че здравето на чревната микробиота е пряко свързано с общото здравословно състояние и поддържането на хомеостаза в организма.
В съвременното ежедневие съществуват редица фактори, които могат да нарушат крехкия бактериален баланс и да предизвикат неразположение. Един от най – агресивните стресори за чревния микробиом са антибиотиците. В зависимост от продължителността си, антибиотичното лечение може да нанесе сериозни поражения върху микробиотата, които да доведат до множество усложнения. Точно затова адекватната грижа за бактериалното здраве след терапия с антибиотици е задължителна стъпка от възстановителния процес и сигурен начин да си спестите дългосрочни здравословни проблеми.
Антибиотиците и бактериите
Човешкото тяло ежедневно взаимодейства с милиарди микроорганизми. Някои от тях са безвредни, докато други притежават потенциала да влошат здравето. През по – голямата част от времето естествените защитни сили лесно обезвреждат патогените. Понякога, обаче, имунната система не успява да се справи с инвазията и тогава се разболяваме.
Когато в организма започне да се развива инфекция лекарите често предписват антибиотици. Това са мощни лекарствени средства, специално разработени да неутрализират вредителите, по – точно бактериите. Специфичното при антибиотиците е, че не правят разлика между полезните (пробиотици) и вредните бактерии. Благодарение на това си свойство антибиотиците са спасили милиони животи, обезвреждайки агресивните микроорганизми. Заедно с патогените, обаче, антибиотичните лекарства унищожават и полезните бактериални щамове. Точно затова много хора изпитват стомашно – чревни неразположения (диария, запек, повръщане, гадене, газове и др.) по време на и след антибиотична терапия.
Нарушенията на чревната микробиота в следствие на антибиотично лечение могат да бъдат краткосрочни и да отшумят от само себе си. За съжаление при много хора симптомите персистират и дори могат да се задълбочат при продължителен прием на антибиотици. Не случайно съвременната лекарска практика е заедно с антибиотика да се предписва и пробиотик, който да редуцира вредата от медикамента.
Според редица проучвания приемът на пробиотици по време на антибиотична терапия има благотворен ефект, но не винаги това е достатъчно за възстановяване на бактериалния баланс. Ефективни стъпки за грижа и възобновяване на чревния микробиом след прием на антибиотици ще намерите в следващите редове.
За колко време се възстановява микрофлората след антибиотична терапия
Периодът, необходим за възстановяване на чревната микрофлора след лечение с антибиотици е различен за всеки човек. Специалистите споделят, че при краткосрочен прием на широкоспектърен антибиотик организмът се нуждае от няколко седмици, за да се възвърне към предишното си състояние. Разбира се, това е при условие, че пациентът е напълно възстановен и здрав и се придържа към здравословен начин на живот. Колкото по – дълга и агресивна е антибиотичната терапия, толкова по – трудно се възстановява и микробиотата. В някои случаи щетата върху микробиома е толкова голяма, че се налага специфично пробиотично лечение, което продължава месеци наред.
Как да възстановите чревната микрофлора след прием на антибиотици
Възстановяването на бактериалния баланс е също толкова важно, колкото обезвреждането на патогенните бактерии. От една страна нарушенията в чревната микробиота влошават храносмилането, а от друга отслабват имунитета и правят организма по – податлив на инфекции и агресори.
В дългосрочен план бактериалната дисбиоза е предпоставка за увеличаване на броя на патогените в стомашно – чревния тракт, в това число Candida albicans, Staphylococcus, and Clostridium difficile. Това нарушено равновесие може да ви постави в порочен кръг на непрестанно боледуване и лечение.
Продължете с приема на пробиотици
Заедно с антибиотика, лекарят ви най – вероятно ви е предписал и пробиотик. Дори и да не изпитвате стомашно – чревни неразположения по време на терапията е препоръчително да продължите приема на пробиотичната добавка след края на антибиотичното лечение. По този начин ще дадете възможно на организма си да възстанови бактериалния баланс напълно във възможно най – кратък срок. Най – добре е да изберете суплемент, който съдържа комплекс от пробиотични щамове и е устойчив на храносмилателните сокове.
Силата на пребиотиците
Пребиотиците са вид хранителни фибри, с които полезните бактерии в храносмилателния тракт се хранят. Те не могат да бъдат разградени от човешкия организъм, което означава, че запазват целостта си в стомаха. Веднъж попаднали в червата, пребиотиците се превръщат в храна за пробиотиците. Пониженият прием на пребиотици влошава състоянието на чревния микробиом и понижава броя на полезните бактерии. Точно затова е изключително важно да си набавяте достатъчно влакнини чрез храната.
Диетичните фибри се съдържат в големи количества в плодовете и зеленчуците, в пълнозърнестите храни и бобовите култури. Отлични източници на пребиотици са лука, чесъна, бананите, овесените ядки, праза, аспержите, кората на ябълките, ядките, кръстоцветните зеленчуци, семената.
Специфичното при пребиотиците е, че могат да забавят изпразването на стомашното съдържимо и да забавят усвояването на медикаментите. Затова е препоръчително да се фокусирате върху диета с повишен прием на фибри след края на антибиотичната терапия. Пребиотици можете да си набавите и чрез прием на хранителни добавки ако е необходимо.
Ферментирали храни за здрав микробиом
Ферментиралите храни са отличен източник на пробиотици. Те са перфектен начин да възстановите бактериалния баланс след антибиотична терапия по естествен начин.
Високото съдържание на полезни щамове във ферментиралите храни се дължи на специфичния им начин на производство. Самата ферментация протича под въздействие на бактерии, които се хранят със захарите и фибрите във ферментиращия продукт и бързо увеличават броя си. Типични примери за ферментирали храни са кисело мляко, кефир, кисело зеле, кимчи, темпе, някои сирена, мисо.
Ако не сте почитатели на киселото зеле и ферментиралите зеленчуци и ви е писнало от кисело мляко, можете да си набавите здравословна доза пробиотици с Комбуча. Тази жива ферментирала напитка съдържа изобилие от полезни бактерии, витамини и аминокиселини. Всяка чаша от освежаващия ферментирал чай допринася за бързото възстановяване и поддържане на чревната микробиота и зарежда организма с ценни нутриенти. Пробиотичната напитка е перфектно допълнение към балансираното меню както след антибиотична терапия, така и по принцип.
В заключение
Възстановяването на чревната микробиота след антибиотично лечение е продължителен и изключително важен процес. Важно е да запомните, че здравият микробиом е основополагащ за цялостното здраве и не бива да бъде пренебрегван при никакви обстоятелства. Освен спазването на здравословна диета и приемът на пробиотици, пряко въздействие върху бактериалния баланс има и стреса. Опитайте се да ограничите стресорите в ежедневието си. Спорт, йога или хоби са отлични начини да се отпуснете. А защо не и приятна музика с чаша от любимата ви Комбуча за пълен релакс и презареждане след уморителния ден!
Източници
Yoon MY, Yoon SS. Disruption of the Gut Ecosystem by Antibiotics. Yonsei Med J. 2018 Jan;59(1):4-12. doi: 10.3349/ymj.2018.59.1.4. PMID: 29214770; PMCID: PMC5725362.
Ng KM, Aranda-Díaz A, Tropini C, Frankel MR, Van Treuren W, O’Loughlin CT, Merrill BD, Yu FB, Pruss KM, Oliveira RA, Higginbottom SK, Neff NF, Fischbach MA, Xavier KB, Sonnenburg JL, Huang KC. Recovery of the Gut Microbiota after Antibiotics Depends on Host Diet, Community Context, and Environmental Reservoirs. Cell Host Microbe. 2019 Nov 13;26(5):650-665.e4. doi: 10.1016/j.chom.2019.10.011. Erratum in: Cell Host Microbe. 2020 Oct 7;28(4):628. PMID: 31726029; PMCID: PMC8276089.
Blaabjerg S, Artzi DM, Aabenhus R. Probiotics for the Prevention of Antibiotic-Associated Diarrhea in Outpatients-A Systematic Review and Meta-Analysis. Antibiotics (Basel). 2017 Oct 12;6(4):21. doi: 10.3390/antibiotics6040021. PMID: 29023420; PMCID: PMC5745464.
